Въвеждане на агенцията като реформа и като инструмент на административните реформи

Абстракт

Статията е посветена на въвеждането на агенцията като административен субект, третирана като инструмент на административните реформи. Тази инициатива стъпва на желателността на фундаменталното разграничаване между разработване и прилагане на политиките, т.е. разработването на политиките трябва да бъде осъществявано от висококвалифицирани звена и служители в т.нар. „ядро (център) на правителството” - министерствата, докато прилагането на разработените политики трябва да бъде поверено на професионално и функционално специализирани изпълнителни структури (агенции).От самото начало на въвеждането на агенциите като най-сложен се очертава въпросът за намирането на оптимален баланс между автономността им и контрола върху тях (респективно, отчетността и отговорността). Този аспект неизменно заема централно място във всички проучвания на хода на реформите, обобщавани с термина „агенцификация”. Някои изследователи смятат, че съществен негативен резултат от агенцификацията е значителното фрагментаризиране на публичното управление, както вертикално, така и хоризонтално.  Потвърждава се общият извод, че една от основните дилеми на съвременните административни реформи е „какъв институционален дизайн може да осигури оптимален баланс между автономност и контрол”.Разгледан е опит на Великобритания и Швеция като два възможни пътя за въвеждане и ръководство на агенциите. В заключение се очертават някои насоки на осмисляне на българските административни реформи.