Реверсивното планиране като основа на стратегическото управление в държавната администрация, политиката и международните отношения

Абстракт

Студията въвежда научна дефиниция за стратегическото планиране, каквато липсва. Аргументира се становището, че уникалните черти стратегическото планиране в публичното управление произтичат от т.нар. реверсивно планиране, противоположно по логика и техника на традиционното право планиране от миналото към бъдещето. Смисълът на реверсивното планиране назад от изпълнения идеал в далечното бъдеще е формирането на крайни цели в обозримото бъдеще, каквито формира и правото планиране, само че това са  цели, осъществяващи мисията на стратегиращия субект, а не задоволяващи неговите актуални потребности. Така представяната теория еманципира и изчиства стратегическото управление от грешката да се обърква с елементарното параметрично или с идеологическото мислене и действие в управлението.