Стратегиране в публичната сфера

Абстракт

Защо спада качеството на стратегическите решения въпреки нарастването на стратегическите проекти в публичната сфера? Това изследване разкрива слабостите на традиционното интуитивно редукционистко разбиране за стратегиране- то, което го свежда до дългосрочно планиране. Вместо него се разработва дедуктивно понятие, извлечено от философската аксиология. Така стратегията е висш смисъл в контекста на Кантовия категорически императив. В сравнение с тактиката и оперативното управление, стратегията се доказва като ценностно селектиран идеал за далечното бъдеще, чийто общ смисъл претърпява по-нататъшно социално конструиране на по-конкретни значения, които прерастват в крайни цели със стратегическо значение. Всичко това създава основа за положително отношение към несигурностите, използвани като възможности, а не избягвани като рискове. Вместо план стратегията изпъква като постоянна „каскада“ от осмисляне на 1) цялостното поведение на организациите и 2) процеса на оптимизиране в глобалната среда на определен исторически период на възела от регенериращи проблеми, типични за дадени сектори на обществения живот. На тази основа се определя характерът на стратегическите цели, начинът на тяхното формиране, процесът на стратегическото планиране и се извеждат 12 принципа на стратегическото управление, чието спазване гарантира неговата ефективност и ефикасност.