Доброто управление: целта, ефективността, справедливостта и резултатът

Абстракт

Управлението в публичната сфера в България е ориентирано към процеса, а не към резултата. Това потвърждават успоредните резултати от анализите на финансирането на обществени проекти, командно-административните модели, контролните механизми и устройството на социалното партньорство. Ориентацията към процеса ограничава ефикасността и ефективността, а по този начин и качеството на управление и поддържа корупцията. Използваните в тази ситуация традиционни стандарти за добро управление са линейни. Те не отчитат резултата, а само промяната по всяка от осите на трите сектора поотделно – публичния (целенасоченост), пазарния (ефективност) и гражданския (справедливост). Използваните критерии за добро управление се оказват рационални от една страна и затова безчувствени към ценностната определеност, а от друга – нормативни и затова статични. Включването в стандартите за добро управление на по-общ интегрален критерий за резултативност би свързало останалите три в система, осигуряваща обществено развитие.